И тази нощ нагоре погледнете
къмто небето с ярките звезди.
И чак до утре с радост осъмнете
пропити вкупом с Божии мечти.
Нощта една звезда я осветява
и праща меки пурпурни лъчи.
И Господ-Бог с радост възвестява
земята в пътя си да замълчи.
Че Божи Син се ражда на земята,
за да посее правда, доброта...
И да строши главата на змията,
да сложи мисълта във широта.
И мир с любов в душите ни да влее,
и да се будим от камбанен звън.
И тази нощ сърцето с радост пее,
нощта ни става като ден навън!
Нагоре към небето погледнете
и се молете пак за този Син.
И пред иконата му застанете
със казаното от сърце: Амин!
Стихотворението е публикувано във в. "Втора младост"
бр. 51 от 18.12.2017 г.
© Никола Апостолов Всички права запазени