18 дек. 2014 г., 18:13

Наградата

889 0 1

В навечерието на 24.05.

по традиция се връчват

наградените книги за предната година.

Бях един от поканените да присъстват

на този престижен ритуал.

 

 

 

 

Видях. Литературната награда

и то за цяла творческа година

е 300 лева. Толкова се пада

на някоя среднощна „балерина”

 

и то за час кълчотене на кола.

За 300 лева никоя фолк-дива

не би изпяла даже два бемола!

Видях как те поемаха щастливи

 

изписания приз на грамотата

и пликчето с измъчената сума.

Познавам ги – най-висшата отплата

за техните творби – е честна дума,

 

изказана от жури, от читател

или, чрез тези тук, аплодисменти.

На тях им е противна суетата

и тях не ги вълнуват алименти...

 

Писателят – поет, е тънка струна

която може лесно да се скъса...

Той знае, че не му е фен Фортуна

и думата – живот, е твърде къса...

 

Той знае, че това – да си писател

е щастие, оплетено в страдание.

И неговият ветропоказател

е неговото себеотрицание.

 

На сбирката в книжарницата малка

присъстваха тридесетина души...

Не както, ако беше вой на чалга...

Тогава тука щеше да запуши...

 

Две камерки все пак запаметиха

събитието. И това е нещо.

И най-накрая всичко свърши тихо

без пълни чаши с тостове горещи...

 

Това е положението. Днеска

царува философия по-нова.

Не знам каква е, фалш или гротеска...

Но знам едно: „В началото бе слово!”

 

20.05.2011г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все по-малко са хората, които успяват да се опазят от измислените "ценности" на днешното време. Аплодисменти!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...