18.12.2014 г., 18:13

Наградата

882 0 1

В навечерието на 24.05.

по традиция се връчват

наградените книги за предната година.

Бях един от поканените да присъстват

на този престижен ритуал.

 

 

 

 

Видях. Литературната награда

и то за цяла творческа година

е 300 лева. Толкова се пада

на някоя среднощна „балерина”

 

и то за час кълчотене на кола.

За 300 лева никоя фолк-дива

не би изпяла даже два бемола!

Видях как те поемаха щастливи

 

изписания приз на грамотата

и пликчето с измъчената сума.

Познавам ги – най-висшата отплата

за техните творби – е честна дума,

 

изказана от жури, от читател

или, чрез тези тук, аплодисменти.

На тях им е противна суетата

и тях не ги вълнуват алименти...

 

Писателят – поет, е тънка струна

която може лесно да се скъса...

Той знае, че не му е фен Фортуна

и думата – живот, е твърде къса...

 

Той знае, че това – да си писател

е щастие, оплетено в страдание.

И неговият ветропоказател

е неговото себеотрицание.

 

На сбирката в книжарницата малка

присъстваха тридесетина души...

Не както, ако беше вой на чалга...

Тогава тука щеше да запуши...

 

Две камерки все пак запаметиха

събитието. И това е нещо.

И най-накрая всичко свърши тихо

без пълни чаши с тостове горещи...

 

Това е положението. Днеска

царува философия по-нова.

Не знам каква е, фалш или гротеска...

Но знам едно: „В началото бе слово!”

 

20.05.2011г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все по-малко са хората, които успяват да се опазят от измислените "ценности" на днешното време. Аплодисменти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...