В навечерието на 24.05.

по традиция се връчват

наградените книги за предната година.

Бях един от поканените да присъстват

на този престижен ритуал.

Видях. Литературната награда

и то за цяла творческа година

е 300 лева. Толкова се пада

на някоя среднощна „балерина”

и то за час кълчотене на кола.

За 300 лева никоя фолк-дива

не би изпяла даже два бемола!

Видях как те поемаха щастливи

изписания приз на грамотата

и пликчето с измъчената сума.

Познавам ги – най-висшата отплата

за техните творби – е честна дума,

изказана от жури, от читател

или, чрез тези тук, аплодисменти.

На тях им е противна суетата

и тях не ги вълнуват алименти...

Писателят – поет, е тънка струна

която може лесно да се скъса...

Той знае, че не му е фен Фортуна

и думата – живот, е твърде къса...

Той знае, че това – да си писател

е щастие, оплетено в страдание.

И неговият ветропоказател

е неговото себеотрицание.

На сбирката в книжарницата малка

присъстваха тридесетина души...

Не както, ако беше вой на чалга...

Тогава тука щеше да запуши...

Две камерки все пак запаметиха

събитието. И това е нещо.

И най-накрая всичко свърши тихо

без пълни чаши с тостове горещи...

Това е положението. Днеска

царува философия по-нова.

Не знам каква е, фалш или гротеска...

Но знам едно: „В началото бе слово!”

20.05.2011г