Препил със вино от глухарчета,
ту плаче юли, ту пък пее.
Надянал вятърът самарчето,
на гръб го носи и се смее.
Принцеси свилени – мамулите,
развяват рокли от коприна.
Че юлска песен са дочули те,
и щурчовата окарина.
От смях се прекатури вятъра,
коляно в камъче ожули.
Нахалост е, принцеси, театъра!
Във слънцето е влюбен юли...
.
© Надежда Ангелова Все права защищены