Гледаш моите очи кафяви,
галиш ме и казваш: „Не плачи",
броиш минути неброени,
а истината в гърлото горчи...
Навеждаш се и ми продумваш:
„Когато се усмихваш, си красива,
красива си, когато се събуждаш
и когато изглеждаш щастлива!
Красива си, когато размишляваш
и мръщиш леко своите вежди,
красива си, когато силно се надяваш
и молиш се със сплетени пръсти. ...