Наивно краСИВА

15 дек. 2007 г., 13:38

Поэзия » Любовная

744 0 7

Гледаш моите очи кафяви,

галиш ме и казваш: „Не плачи",

броиш минути неброени,

а истината в гърлото горчи...

Навеждаш се и ми продумваш:

„Когато се усмихваш, си красива,

красива си, когато се събуждаш

и когато изглеждаш щастлива!

Красива си, когато размишляваш

и мръщиш леко своите вежди,

красива си, когато силно се надяваш

и молиш се със сплетени пръсти.

Красива си, когато плачеш,

когато рониш перлени сълзи,

красива си, когато в здрача

боиш се от сенките в тъмни ъгли.

Красива си, когато ме обичаш,

когато ме мразиш дори,

когато с нежни думи ме наричаш

и когато раздяла в очите гори..."

Гледаш моите очи кафяви,

галиш ме и казваш: "Не плачи",

а То все по-силно плаче и стене

- сърцето, свикнало с надежди и мечти,

ала несвикнало с твойте лъжи!

Затова остави ме да страдам „красиво",

остави ме и бягай, гмурни се в света...

Нямам нужда от твоите думи фалшиви,

те ми дадоха само празна и грозна душа...