Наивно краСИВА
Гледаш моите очи кафяви,
галиш ме и казваш: „Не плачи",
броиш минути неброени,
а истината в гърлото горчи...
Навеждаш се и ми продумваш:
„Когато се усмихваш, си красива,
красива си, когато се събуждаш
и когато изглеждаш щастлива!
Красива си, когато размишляваш
и мръщиш леко своите вежди,
красива си, когато силно се надяваш
и молиш се със сплетени пръсти.
Красива си, когато плачеш,
когато рониш перлени сълзи,
красива си, когато в здрача
боиш се от сенките в тъмни ъгли.
Красива си, когато ме обичаш,
когато ме мразиш дори,
когато с нежни думи ме наричаш
и когато раздяла в очите гори..."
Гледаш моите очи кафяви,
галиш ме и казваш: "Не плачи",
а То все по-силно плаче и стене
- сърцето, свикнало с надежди и мечти,
ала несвикнало с твойте лъжи!
Затова остави ме да страдам „красиво",
остави ме и бягай, гмурни се в света...
Нямам нужда от твоите думи фалшиви,
те ми дадоха само празна и грозна душа...
© Габи Наумова All rights reserved.
