Най-доброто не предстои

На какво заприлича това? Всеки ден се събуждаме плахи.

Как да пращам добрите писма днес, когато животът ни крах е?

Да живеем под сива тъга и страхът да ни смазва жестоко,

да премазват жени и деца, а душите да литват високо...
 

Да наричам живот ли това?! Май отгоре се някой шегува!

Разори ни беда след беда и лицето на злото царува!

Не понасям коварното зло, след което се реят ковчези,

и го боря с частици добро, на които народът се плези!
 

По пътеките родни мълча! Тази вечер отново ще плача!

Две невинни, красиви чеда ги отне глупостта на палача!

Как живеем във всичко това? От мънѝчко детенце се питам!

Не намирам в тунела искра! Тя навярно под него е скрита!
 

Тази вечер небето мълчи и щурците забравят за песни!

Тази вечер се леят сълзи! Днес звездите от болка са бесни!

Докога ще мълчим пред това? Вече всичко от нас си зависи!

Днес небето не вдига глава, а тъгува за младата Хриси!