Jul 11, 2022, 9:23 AM

Най-доброто не предстои

  Poetry
397 0 0

На какво заприлича това? Всеки ден се събуждаме плахи.

Как да пращам добрите писма днес, когато животът ни крах е?

Да живеем под сива тъга и страхът да ни смазва жестоко,

да премазват жени и деца, а душите да литват високо...
 

Да наричам живот ли това?! Май отгоре се някой шегува!

Разори ни беда след беда и лицето на злото царува!

Не понасям коварното зло, след което се реят ковчези,

и го боря с частици добро, на които народът се плези!
 

По пътеките родни мълча! Тази вечер отново ще плача!

Две невинни, красиви чеда ги отне глупостта на палача!

Как живеем във всичко това? От мънѝчко детенце се питам!

Не намирам в тунела искра! Тя навярно под него е скрита!
 

Тази вечер небето мълчи и щурците забравят за песни!

Тази вечер се леят сълзи! Днес звездите от болка са бесни!

Докога ще мълчим пред това? Вече всичко от нас си зависи!

Днес небето не вдига глава, а тъгува за младата Хриси!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...