31 янв. 2009 г., 21:45

Най-хубавата грешка

1.1K 0 4

Срещнах те...
Молих те...
Мислих за теб,
но може би съм си загубила времето!
Сега разбрах, че си грешка,
но не каква да е -
най-хубавата в живота ми!
Може да не се случи нищо между нас,
но знай, че не съжалявам, че те срещнах, опознах, обикнах!
Никога няма да съжалявам, че се появи в живота ми!
Ти превърна го дори за броени мигове в приказка,

за която никога не съм и мечтала!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • кроасан
  • Теди, хареса ми! Наистина! Стилно е. Прочетох и предишното и смятам, че за две години си израстнала много.Продължавай напред!
  • прилича ми на пагода...

    на стих - не много

    има един руски виц, за разведряване на обстановката

    две баби се срещат на една спирка.
    едната казва - а вчера мен ме изнасили маниак.
    другата: сексуален ?
    първата и отговорила - не очень ...

    та и стихото ти - не е стих, но на форма си догодила пагода ...
  • започни да си водиш дневник

    на това... нещо там му е мястото

    иначе - честито ти влюбване

    хубаво е, дявол да го вземе,
    човек да се влюби по някое време

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....