31.01.2009 г., 21:45

Най-хубавата грешка

1.1K 0 4

Срещнах те...
Молих те...
Мислих за теб,
но може би съм си загубила времето!
Сега разбрах, че си грешка,
но не каква да е -
най-хубавата в живота ми!
Може да не се случи нищо между нас,
но знай, че не съжалявам, че те срещнах, опознах, обикнах!
Никога няма да съжалявам, че се появи в живота ми!
Ти превърна го дори за броени мигове в приказка,

за която никога не съм и мечтала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • кроасан
  • Теди, хареса ми! Наистина! Стилно е. Прочетох и предишното и смятам, че за две години си израстнала много.Продължавай напред!
  • прилича ми на пагода...

    на стих - не много

    има един руски виц, за разведряване на обстановката

    две баби се срещат на една спирка.
    едната казва - а вчера мен ме изнасили маниак.
    другата: сексуален ?
    първата и отговорила - не очень ...

    та и стихото ти - не е стих, но на форма си догодила пагода ...
  • започни да си водиш дневник

    на това... нещо там му е мястото

    иначе - честито ти влюбване

    хубаво е, дявол да го вземе,
    човек да се влюби по някое време

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...