Най-истинската обич е, когато усмихвам се във твоите очи, с искриците от жаркото на лято, което още в мен за теб гори. Най-светлото докосване в съня ми преплита пръсти с мислите ти, наяве в погледа на дъщеря ни едно небе блести в очите ни. Ти все така, издигаш ме високо над облаците бели, и добри. И все така, понякога в сърцето ме сриваш, и всякога боли... Аз все така надбягвам вятъра, завихрила в очите си мечти. Понякога поплаквам в нощите, когато от самотност загорчи. И все така, със теб сме заедно по урвите на сивите ни делници. А утре във косите със среброто, ще бъдем блясъкът от празници. Най-истинската обич е във нас, и не защото нося твоя пръстен, а затова, че тя е верният компас във залъка на дните ни насъщен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
когато от самотност загорчи..." много ми хареса!