Най-истинската обич!
Най-истинската обич е, когато
усмихвам се във твоите очи,
с искриците от жаркото на лято,
което още в мен за теб гори.
Най-светлото докосване в съня ми
преплита пръсти с мислите ти,
наяве в погледа на дъщеря ни
едно небе блести в очите ни.
Ти все така, издигаш ме високо
над облаците бели, и добри.
И все така, понякога в сърцето
ме сриваш, и всякога боли...
Аз все така надбягвам вятъра,
завихрила в очите си мечти.
Понякога поплаквам в нощите,
когато от самотност загорчи.
И все така, със теб сме заедно
по урвите на сивите ни делници.
А утре във косите със среброто,
ще бъдем блясъкът от празници.
Най-истинската обич е във нас,
и не защото нося твоя пръстен,
а затова, че тя е верният компас
във залъка на дните ни насъщен.
усмихвам се във твоите очи,
с искриците от жаркото на лято,
което още в мен за теб гори.
Най-светлото докосване в съня ми
преплита пръсти с мислите ти,
наяве в погледа на дъщеря ни
едно небе блести в очите ни.
Ти все така, издигаш ме високо
над облаците бели, и добри.
И все така, понякога в сърцето
ме сриваш, и всякога боли...
Аз все така надбягвам вятъра,
завихрила в очите си мечти.
Понякога поплаквам в нощите,
когато от самотност загорчи.
И все така, със теб сме заедно
по урвите на сивите ни делници.
А утре във косите със среброто,
ще бъдем блясъкът от празници.
Най-истинската обич е във нас,
и не защото нося твоя пръстен,
а затова, че тя е верният компас
във залъка на дните ни насъщен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
