1 апр. 2015 г., 00:48

Най-любимата жена

530 0 5

Да се видим под луната нощна

сред хиляди усмихнати звезди.

Любовта си сляпа, денонощна

да я опазим в нашите гърди.

 

Нека облаците са чадъри.

Земята да е топлото легло.

И от светлините на бакъри

да шием пак любовното седло.

 

И със него двама да възседнем

любовните си мисли до една.

Горе на луната да поседнем

със тебе: най-любимата жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! И на Луната пак с любимата жена!Харесах!
  • Възхищавам ти се за тази неизчерпаема любов, която непрекъснато се излива от тебе и има точна посока и адрес!
    Бъдете щастливи и Бог да бди над вас!
    Приятни празници!
  • А луната и звездите били далече... Но за влюбените те са част от реалноста... Чудесен стих.
  • Аз пък си харесах "Любовното седло".
    Винаги изненадваш с нещо, Апостоле! ;
  • Рисуваш чудесни картини, Никола! Особено импонират редовете:

    "Любовта си сляпа, денонощна
    да я опазим в нашите гърди."

    Това си е жива находка. Поздравление!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...