1.04.2015 г., 0:48 ч.
Най-любимата жена
Да се видим под луната нощна
сред хиляди усмихнати звезди.
Любовта си сляпа, денонощна
да я опазим в нашите гърди.
Нека облаците са чадъри.
Земята да е топлото легло.
И от светлините на бакъри
да шием пак любовното седло.
И със него двама да възседнем
любовните си мисли до една.
Горе на луната да поседнем
със тебе: най-любимата жена!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво! И на Луната пак с любимата жена!Харесах!
-
Възхищавам ти се за тази неизчерпаема любов, която непрекъснато се излива от тебе и има точна посока и адрес!
Бъдете щастливи и Бог да бди над вас!
Приятни празници! -
А луната и звездите били далече... Но за влюбените те са част от реалноста... Чудесен стих.
-
Аз пък си харесах "Любовното седло".
Винаги изненадваш с нещо, Апостоле! ; -
Рисуваш чудесни картини, Никола! Особено импонират редовете:
"Любовта си сляпа, денонощна
да я опазим в нашите гърди."
Това си е жива находка. Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
