Най-любимата жена

1 abr 2015, 0:48

Poesía » De amor

375 0 5

Да се видим под луната нощна

сред хиляди усмихнати звезди.

Любовта си сляпа, денонощна

да я опазим в нашите гърди.

Нека облаците са чадъри.

Земята да е топлото легло.

И от светлините на бакъри

да шием пак любовното седло.

И със него двама да възседнем

любовните си мисли до една.

Горе на луната да поседнем

със тебе: най-любимата жена!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-04-01T23:38:09+03:00

Браво! И на Луната пак с любимата жена!Харесах!
stoyna (Стойна Димова)

2015-04-01T19:31:17+03:00

Възхищавам ти се за тази неизчерпаема любов, която непрекъснато се излива от тебе и има точна посока и адрес!
Бъдете щастливи и Бог да бди над вас!
Приятни празници!
mislitelq (Георги Каменов)

2015-04-01T09:24:49+03:00

А луната и звездите били далече... Но за влюбените те са част от реалноста... Чудесен стих.
voda (Елица Ангелова)

2015-04-01T05:02:46+03:00

Аз пък си харесах "Любовното седло".
Винаги изненадваш с нещо, Апостоле! ;
vega666 (Младен Мисана)

2015-04-01T01:37:19+03:00

Рисуваш чудесни картини, Никола! Особено импонират редовете:

"Любовта си сляпа, денонощна
да я опазим в нашите гърди."

Това си е жива находка. Поздравление!