Apr 1, 2015, 12:48 AM

Най-любимата жена

  Poetry » Love
532 0 5

Да се видим под луната нощна

сред хиляди усмихнати звезди.

Любовта си сляпа, денонощна

да я опазим в нашите гърди.

 

Нека облаците са чадъри.

Земята да е топлото легло.

И от светлините на бакъри

да шием пак любовното седло.

 

И със него двама да възседнем

любовните си мисли до една.

Горе на луната да поседнем

със тебе: най-любимата жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! И на Луната пак с любимата жена!Харесах!
  • Възхищавам ти се за тази неизчерпаема любов, която непрекъснато се излива от тебе и има точна посока и адрес!
    Бъдете щастливи и Бог да бди над вас!
    Приятни празници!
  • А луната и звездите били далече... Но за влюбените те са част от реалноста... Чудесен стих.
  • Аз пък си харесах "Любовното седло".
    Винаги изненадваш с нещо, Апостоле! ;
  • Рисуваш чудесни картини, Никола! Особено импонират редовете:

    "Любовта си сляпа, денонощна
    да я опазим в нашите гърди."

    Това си е жива находка. Поздравление!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...