Apr 1, 2015, 12:48 AM

Най-любимата жена 

  Poetry » Love
374 0 5

Да се видим под луната нощна

сред хиляди усмихнати звезди.

Любовта си сляпа, денонощна

да я опазим в нашите гърди.

 

Нека облаците са чадъри.

Земята да е топлото легло.

И от светлините на бакъри

да шием пак любовното седло.

 

И със него двама да възседнем

любовните си мисли до една.

Горе на луната да поседнем

със тебе: най-любимата жена!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво! И на Луната пак с любимата жена!Харесах!
  • Възхищавам ти се за тази неизчерпаема любов, която непрекъснато се излива от тебе и има точна посока и адрес!
    Бъдете щастливи и Бог да бди над вас!
    Приятни празници!
  • А луната и звездите били далече... Но за влюбените те са част от реалноста... Чудесен стих.
  • Аз пък си харесах "Любовното седло".
    Винаги изненадваш с нещо, Апостоле! ;
  • Рисуваш чудесни картини, Никола! Особено импонират редовете:

    "Любовта си сляпа, денонощна
    да я опазим в нашите гърди."

    Това си е жива находка. Поздравление!
Random works
: ??:??