Да се видим под луната нощна
сред хиляди усмихнати звезди.
Любовта си сляпа, денонощна
да я опазим в нашите гърди.
Нека облаците са чадъри.
Земята да е топлото легло.
И от светлините на бакъри
да шием пак любовното седло.
И със него двама да възседнем
любовните си мисли до една.
Горе на луната да поседнем
със тебе: най-любимата жена!
© Никола Апостолов All rights reserved.