21 июн. 2020 г., 17:02

Най ни е нужна искра 

  Поэзия » Другая
616 1 5

Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.

 

Какво ли съдбата остави
пред моята пътна врата?
Кутия с човешките нрави?
Стихия от радост? Тъга?


Не крия страха, а приемам
и уча живота с очи...
Когато си тръгвам, отнемам
тъма̀та. Оставям лъчи.


Каквото доброто ми дава,
на други предавам с душа,
защото животът минава
и най ни е нужна искра.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??