Jun 21, 2020, 5:02 PM

Най ни е нужна искра 

  Poetry » Other
664 1 5
Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.
Какво ли съдбата остави
пред моята пътна врата?
Кутия с човешките нрави?
Стихия от радост? Тъга?
Не крия страха, а приемам
и уча живота с очи...
Когато си тръгвам, отнемам
тъма̀та. Оставям лъчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??