Jun 21, 2020, 5:02 PM

Най ни е нужна искра 

  Poetry » Other
521 1 5

Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.

 

Какво ли съдбата остави
пред моята пътна врата?
Кутия с човешките нрави?
Стихия от радост? Тъга?


Не крия страха, а приемам
и уча живота с очи...
Когато си тръгвам, отнемам
тъма̀та. Оставям лъчи.


Каквото доброто ми дава,
на други предавам с душа,
защото животът минава
и най ни е нужна искра.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??