Най ни е нужна искра
Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.
Какво ли съдбата остави
пред моята пътна врата?
Кутия с човешките нрави?
Стихия от радост? Тъга?
Не крия страха, а приемам
и уча живота с очи...
Когато си тръгвам, отнемам
тъма̀та. Оставям лъчи.
Каквото доброто ми дава,
на други предавам с душа,
защото животът минава
и най ни е нужна искра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
