13 окт. 2013 г., 20:27

Най-прекрасният ден

2.1K 0 5

Не вярвах, че ще се случи,

по пътя си смело вървях,

но чудо и мене улучи,

когато аз тебе съзрях.

 

Не можех очите да зърна,

дори не познавах гласа.

Но в мен се нещо обърна

до днес си остана така.

 

Усещам ръцете ти нежни,

даряваш ме с ласки, любов.

Вярвам в мечтите копнежни.

Даваш ми с тях благослов.

 

Открадна ти моята душа,

от теб съм безумно пленена.

За твоята нежност горя,

дори да съм много ранена.

 

Любов красива, голяма,

не можеш залъгва с трохи.

Тя, която душата пленява,

иска вярност за своите дни!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...