Най-прекрасният ден

Не вярвах, че ще се случи,

по пътя си смело вървях,

но чудо и мене улучи,

когато аз тебе съзрях.

Не можех очите да зърна,

дори не познавах гласа.

Но в мен се нещо обърна

до днес си остана така.

Усещам ръцете ти нежни,

даряваш ме с ласки, любов.

Вярвам в мечтите копнежни.

Даваш ми с тях благослов.

Открадна ти моята душа,

от теб съм безумно пленена.

За твоята нежност горя,

дори да съм много ранена.

Любов красива, голяма,

не можеш залъгва с трохи.

Тя, която душата пленява,

иска вярност за своите дни!