Най-прекрасният ден
Не вярвах, че ще се случи,
по пътя си смело вървях,
но чудо и мене улучи,
когато аз тебе съзрях.
Не можех очите да зърна,
дори не познавах гласа.
Но в мен се нещо обърна
до днес си остана така.
Усещам ръцете ти нежни,
даряваш ме с ласки, любов.
Вярвам в мечтите копнежни.
Даваш ми с тях благослов.
Открадна ти моята душа,
от теб съм безумно пленена.
За твоята нежност горя,
дори да съм много ранена.
Любов красива, голяма,
не можеш залъгва с трохи.
Тя, която душата пленява,
иска вярност за своите дни!
© Елена All rights reserved.
