20 авг. 2007 г., 14:13
Най-светлата радост
Малки чорапки и малки крачета,
сладка усмивка на бебе
вика с гласче на медни звънчета
и тича след мене и тебе.
Аз го поглеждам и то ме поглежда
учудено, малко страхливо,
бързо за майка си то се оглежда
и зад нея се крие свенливо.
Не са ли децата най-светлата радост? -
Щастие носят в деня ни.
Забравяме с тях всяка мъка и слабост,
по-весел с тях е света ни.
сладка усмивка на бебе
вика с гласче на медни звънчета
и тича след мене и тебе.
Аз го поглеждам и то ме поглежда
учудено, малко страхливо,
бързо за майка си то се оглежда
и зад нея се крие свенливо.
Не са ли децата най-светлата радост? -
Щастие носят в деня ни.
Забравяме с тях всяка мъка и слабост,
по-весел с тях е света ни.
© Цветелина Янкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Толкова е хубаво! Дано един ден и аз изпитам тази радост и дано моето малко човече бъде щастливо с майка като мен! Много искрен стих и красив! Със сигурност оправя настроението
-
прекрасно
-
Има обич в стиха, да! Все пак не всичко е лошо и тъжно, нали? Трябва да се радваме на такива светли радости и мигове! Благодаря на всички!
-
Поздрави за прекрасния светъл стих Цветелина.
Толкова обич има в него. -
Много сладко!
-
Да,мила,и най-святият Божи Дар!!!!
Поздрав и прегръдка! -
Благодаря ви много!
-
Най-светлата радост! Те са. Браво , Цвети, целувам те с обич.
-
И на мен ми хареса!
Поздрав Цвети!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
