20.08.2007 г., 14:13

Най-светлата радост

1.1K 1 9
Малки чорапки и малки крачета,
сладка усмивка на бебе
вика с гласче на медни звънчета
и тича след мене и тебе.

Аз го поглеждам и то ме поглежда
учудено, малко страхливо,
бързо за майка си то се оглежда
и зад нея се крие свенливо.

Не са ли децата най-светлата радост? -
Щастие носят в деня ни.
Забравяме с тях всяка мъка и слабост,
по-весел с тях е света ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...