Aug 20, 2007, 2:13 PM

Най-светлата радост

  Poetry
1.1K 1 9
Малки чорапки и малки крачета,
сладка усмивка на бебе
вика с гласче на медни звънчета
и тича след мене и тебе.

Аз го поглеждам и то ме поглежда
учудено, малко страхливо,
бързо за майка си то се оглежда
и зад нея се крие свенливо.

Не са ли децата най-светлата радост? -
Щастие носят в деня ни.
Забравяме с тях всяка мъка и слабост,
по-весел с тях е света ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...