Най-топлият лъч
Старея, белея... какво от това...
по облаци стъпила с двата си крака,
сърфирам по вятъра, а той на шега
ми спира дъха, в прегръдка ме стяга.
С гръмотевични бури в танц ме върти,
над дъждовете той ме издига.
В очите кафеви, не, няма сълзи...
две слънца в отворена книга.
А луната, по тъмно, е мойта звезда...
в тишината пред теб ще разкрия
колко нежна може да бъде нощта...
уморена от вятъра до теб ще се свия.
Дали, ако бронята с рокля сменя
пак ще съм твойта любима!?...
Казваш: "Да!", защото мойта душа
си я виждал гола и безкрайно ранима.
Да белеем, стареем, ей тъй... на шега,
от вятър обрулени, да мокреем от дъжд.
Под лозницата сплели ръце във реса...
от слънцето взели най-топлия лъч.
23.04.2022г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
