| Когато престанах | |
| да плача, | |
| затворих се в черупка, | |
| а вътре - само мрак и пясък. | |
| И все по-трудно | |
| бе да дишам. | |
| Когато разбрах, | |
| че не мога | |
| да изкрещя истините | |
| в очите | |
| и те да потекат на воля… | |
| Тогава осъзнах - | |
| загубила се бях | |
| по пътя. | |
| Това не може да съм аз! | |
| И време е да се потърся. | |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
