Когато престанах | |
да плача, | |
затворих се в черупка, | |
а вътре - само мрак и пясък. | |
И все по-трудно | |
бе да дишам. | |
Когато разбрах, | |
че не мога | |
да изкрещя истините | |
в очите | |
и те да потекат на воля… | |
Тогава осъзнах - | |
загубила се бях | |
по пътя. | |
Това не може да съм аз! | |
И време е да се потърся. | |
© Мариана Вълкова Все права защищены