26.09.2010 г., 16:08 ч.

Най-трудният път 

  Поезия » Друга
867 0 13
Когато престанах 
да плача,  
затворих се в черупка,
а вътре - само мрак и пясък.
И все по-трудно
бе да дишам.
Когато разбрах,
че не мога 
да изкрещя истините
в очите  
и те да потекат на воля…
Тогава осъзнах - 
загубила се бях
по пътя.  
Това не може да съм аз!
И време е да се потърся.
   

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??