Най-трудният път
| Когато престанах | |
| да плача, | |
| затворих се в черупка, | |
| а вътре - само мрак и пясък. | |
| И все по-трудно | |
| бе да дишам. | |
| Когато разбрах, | |
| че не мога | |
| да изкрещя истините | |
| в очите | |
| и те да потекат на воля… | |
| Тогава осъзнах - | |
| загубила се бях | |
| по пътя. | |
| Това не може да съм аз! | |
| И време е да се потърся. | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
