17 июл. 2010 г., 11:13

Накарай ме

576 0 1

Накарай ме

 

Накарай ме да вярвам, че я има.

Не обръщай пак назад глава,

а във очите точно погледни ме

и говори ми с истинни слова.

Накарай ме да вярвам, че живее

някъде съвсем наблизо и ме чака.

Помогни ми някак да я проумея –

там, сред дните, даже тук във мрака.

Накарай ме да вярвам, че гори,

когато дойде само в две души

с един и същи пламък. Говори!

И, ако трябва, със лъжи ме утеши!

Накарай ме да вярвам, че една е

и в живота никога не се повтаря.

Такава, че и дълго - чак след края -

душата ти не спира да изгаря.

Накарай ме да вярвам само в нея.

Единствено на теб разчитам за това.

Помогни, за да дочакам  да изгрее

и точно с нея теб да назова!

Ала първо трябва да повярваш

ти самият. И, едва когато си готов,

докосни ме и почни от нея да ми даваш,

за да открия в тебе моята Любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...