17.07.2010 г., 11:13

Накарай ме

573 0 1

Накарай ме

 

Накарай ме да вярвам, че я има.

Не обръщай пак назад глава,

а във очите точно погледни ме

и говори ми с истинни слова.

Накарай ме да вярвам, че живее

някъде съвсем наблизо и ме чака.

Помогни ми някак да я проумея –

там, сред дните, даже тук във мрака.

Накарай ме да вярвам, че гори,

когато дойде само в две души

с един и същи пламък. Говори!

И, ако трябва, със лъжи ме утеши!

Накарай ме да вярвам, че една е

и в живота никога не се повтаря.

Такава, че и дълго - чак след края -

душата ти не спира да изгаря.

Накарай ме да вярвам само в нея.

Единствено на теб разчитам за това.

Помогни, за да дочакам  да изгрее

и точно с нея теб да назова!

Ала първо трябва да повярваш

ти самият. И, едва когато си готов,

докосни ме и почни от нея да ми даваш,

за да открия в тебе моята Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....