Накарай ме

Накарай ме

Накарай ме да вярвам, че я има.

Не обръщай пак назад глава,

а във очите точно погледни ме

и говори ми с истинни слова.

Накарай ме да вярвам, че живее

някъде съвсем наблизо и ме чака.

Помогни ми някак да я проумея –

там, сред дните, даже тук във мрака.

Накарай ме да вярвам, че гори,

когато дойде само в две души

с един и същи пламък. Говори!

И, ако трябва, със лъжи ме утеши!

Накарай ме да вярвам, че една е

и в живота никога не се повтаря.

Такава, че и дълго - чак след края -

душата ти не спира да изгаря.

Накарай ме да вярвам само в нея.

Единствено на теб разчитам за това.

Помогни, за да дочакам  да изгрее

и точно с нея теб да назова!

Ала първо трябва да повярваш

ти самият. И, едва когато си готов,

докосни ме и почни от нея да ми даваш,

за да открия в тебе моята Любов!