Самодива (Вики)
535 5962
21 июл. 2017 г., 15:19

Наказан 

  Поэзия
716 6 9

Изсъхнаха и двете му ръце.
Навярно, от небето бе прокъ̀лнат...
Изпращал бе по птици писъмце,
че иска с обич някой да прегърне.

Докосвал беше нежно таралеж,
на дънер стар, прогнилата коруба
и беше галил боцкащия скреж,
и беше топлил зъберите груби.

Треви, съдби и хора, като филм
протичаха през топлите му длани,
от тях кълвяха птиците трохи,
пак с тях, превързвал бе незнайни рани...

Сега ги носи само за товар –
израстък, безполезен и излишен.
Без тях и от кварталния клошар
по беден е. Без грях, наказан свише.

Но вярва, че Отецът справедлив
щом тъй е отредил – така ще бъде.
Пък и с какво ли някой му е крив
за страшната, безмилостна присъда!?

В сърцето си, сам беше скътал трън –
да гали и прегръща в свят отровен...
Ръцете му сега са просто сън.
Осъден е. Навярно е виновен.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??