Наказан
Изсъхнаха и двете му ръце.
Навярно, от небето бе прокъ̀лнат...
Изпращал бе по птици писъмце,
че иска с обич някой да прегърне.
Докосвал беше нежно таралеж,
на дънер стар, прогнилата коруба
и беше галил боцкащия скреж,
и беше топлил зъберите груби.
Треви, съдби и хора, като филм
протичаха през топлите му длани,
от тях кълвяха птиците трохи,
пак с тях, превързвал бе незнайни рани...
Сега ги носи само за товар –
израстък, безполезен и излишен.
Без тях и от кварталния клошар
по беден е. Без грях, наказан свише.
Но вярва, че Отецът справедлив
щом тъй е отредил – така ще бъде.
Пък и с какво ли някой му е крив
за страшната, безмилостна присъда!?
В сърцето си, сам беше скътал трън –
да гали и прегръща в свят отровен...
Ръцете му сега са просто сън.
Осъден е. Навярно е виновен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
