Plevel (Силвия Илиева)
159 13707
3 июн. 2023 г., 19:36  

Наклонена 

  Поэзия
730 12 18

Привикнах да те гледам как си тръгваш,

сърцето ми се учи да не спира.

Часовник е. Стрелките му потръпват.

И кула съм. Наклонената, в Пиза. 

Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат).

Погрешно любовта е построена. 

Крилете ѝ небето да достигат,

до болката в камбаните стаена. 

Камбаните са свикнали да глъхнат.

Стените са научени на старост.

Запеят ли ще свикнат да отронват,

по камъче(едно) за всяка младост.

За всяка жизнерадост в стъпалата,

възхвалата на божията милост,

копнежите, надеждата ни свята,

че утре сигурно ще ни помилват. 

Че бие светъл слънчев звън в стъклата,

лъчи, като размах на птици златни. 

Ще вярвам че съм същата, след мрака,

каквато съм била, преди обратно,

да тръгна към земята най-очаквано.

Едва ли ще дочакаме онези.. 

В най-тъмното дори да пламнат факли,

надеждите остават (в)белези. 

Накрая...сигурно ще те дочакам,

а ти ще си отвикнал да си тръгваш.

И може би наклонена в ръката ти,

ще ме придържаш с вяра. Да не рухна.

© Силвия Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих!
  • Благодаря!
  • Скъпа, Мари, благодаря за прекрасните пожелания! Честита Коледа! Здраве, любов, късмет и благоденствие ти желая!
    Марко, Люси, и на всички, благодаря Ви! Честита Коледа! Бъдете здрави, приятели!
  • На любовта и трябва топла, сигурна ръка. Честита Коледа!
  • Отново се върнах тук, за да те поздравя със светлите Рождественски празници и да ти пожелая твоят човешки добросърдечен извор никога да не пресъхва, въпреки наклонетата вяра, въпреки бурите, които искат да те повалят и изтръгнат лицето на вродената ти човечност, Силвичка!💋🌹💖
  • ...а ти ще си отвикнал да си тръгваш...
    Навика е наша втора природа. Трудно ще да е.
    Поздрави за творбата, Силве ! Много ми хареса !
  • Благодаря ви, скъпи Иржи и Бени!
  • Много е хубаво, Силве!
  • Всяка раздяла е тъжна, но повече го боли оставащия тук! И това, според мен, сполучливо си определила, че той е като наклонената Пиза- има вид, че всеки миг ще падне, но не пада! Също като лирическата ти- тя е привикнала да гледа
    заминаващия , но...не рухва! А навява тиха тъга....Много докосващ стих, Силве,
    Довея ми подобни спомени...
  • Благодаря ви, приятели, за споделянето. Мари, Тони, Тони, Доче, Краси, Петре, радвам се да ви видя. Благодаря за любими.Прегръдки! Красунче, случват се и такива работи, ценя твоята искреност и мнението ти. Желая ви хубава неделя! 🌺🌼🌹🍀🏵💗
  • Мдаа'' Привикнах да те гледам как си тръгваш...'', и остава единствено надеждата. Хареса ми.
  • Четох го два пъти, Силве. Не ми допадна тази наклонена кула, честно. Разбрах идеята и усещането, което искаш да предадеш. И двата пъти това ми остана като най-силен акцент:
    ... Камбаните са свикнали да глъхнат.
    Стените са научени на старост.
    Запеят ли ще свикнат да отронват,
    по камъче(едно) за всяка младост.
    За всяка жизнерадост в стъпалата,
    възхвалата на божията милост,
    копнежите, надеждата ни свята,
    че утре сигурно ще ни помилват. " Поздрави!
  • Много хубав стих! Краят е фантастичен!
  • Силно и разтърсващо! Прегръщам те!
  • Сърцето ми се наклони, докато четях... Вярвай, че ще бъдеш пак " същата след мрака", а може би и с по-светла душа, Силвичко миличка!👍🌈💞
  • Благодаря ти, Мини🌺.
    Петя 🌄.
  • Не рухвай
  • Много ми хареса, Силвия, а финала се вряза в съзнанието ми. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??