3.06.2023 г., 19:36 ч.  

Наклонена 

  Поезия
832 12 18
Привикнах да те гледам как си тръгваш,
сърцето ми се учи да не спира.
Часовник е. Стрелките му потръпват.
И кула съм. Наклонената, в Пиза.
Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат).
Погрешно любовта е построена.
Крилете ѝ небето да достигат,
до болката в камбаните стаена.
Камбаните са свикнали да глъхнат.
Стените са научени на старост.
Запеят ли ще свикнат да отронват,
по камъче(едно) за всяка младост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??