14 нояб. 2007 г., 06:34

Накратко

879 0 23
Пиша ти накратко,
                                  изпълнена с звън
                                                                 на чисти капки!
Не искам богатство,
                                   а живот
                                                 с разноцветни краски!
Гледам онемяла,
                               като
                                         в божествен екстаз!
Слънцето,
                  пощръкляло с лъчи
                                                      по пътеки в захлас!
По непътеки
                        лудее
                                   безумно-синия небосвод!
А нощите,
                   попили моя дъх
                                                 на самодиви!
Ех, щастлива съм,
                                с усмивките
                                                       на звездите!
Пиша накратко,
                            на жар птица
                                                     пращам огъня!
И обжарен
                   в червено те чакам,
                                                      да дойдеш
                                                                         в съня ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...