14.11.2007 г., 6:34

Накратко

874 0 23
Пиша ти накратко,
                                  изпълнена с звън
                                                                 на чисти капки!
Не искам богатство,
                                   а живот
                                                 с разноцветни краски!
Гледам онемяла,
                               като
                                         в божествен екстаз!
Слънцето,
                  пощръкляло с лъчи
                                                      по пътеки в захлас!
По непътеки
                        лудее
                                   безумно-синия небосвод!
А нощите,
                   попили моя дъх
                                                 на самодиви!
Ех, щастлива съм,
                                с усмивките
                                                       на звездите!
Пиша накратко,
                            на жар птица
                                                     пращам огъня!
И обжарен
                   в червено те чакам,
                                                      да дойдеш
                                                                         в съня ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...