Nov 14, 2007, 6:34 AM

Накратко

  Poetry » Love
876 0 23
Пиша ти накратко,
                                  изпълнена с звън
                                                                 на чисти капки!
Не искам богатство,
                                   а живот
                                                 с разноцветни краски!
Гледам онемяла,
                               като
                                         в божествен екстаз!
Слънцето,
                  пощръкляло с лъчи
                                                      по пътеки в захлас!
По непътеки
                        лудее
                                   безумно-синия небосвод!
А нощите,
                   попили моя дъх
                                                 на самодиви!
Ех, щастлива съм,
                                с усмивките
                                                       на звездите!
Пиша накратко,
                            на жар птица
                                                     пращам огъня!
И обжарен
                   в червено те чакам,
                                                      да дойдеш
                                                                         в съня ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...