25 янв. 2025 г., 05:54

Накратко

435 0 2

Накратко, че вече нямам много време.

А и да имам, не ми се чака да се сетиш,

че те обичам от Земята до Небето,

а между тях е толкова красиво.

 

Съвсем накратко - искам те до мене.

Потръпвам, в тънка паяжина вплела

вързопчето с най-нежните мечти -

единствено на тебе мога да ги дам.

 

Цъфти в гръдта ми онзи нежен стих,

във който те обичам цяла вечност.

Накратко, обич моя, съвсем накратко -

така ми липсваш... липсваш... липсваш...

Щом не успявам дори да те намразя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...