25.01.2025 г., 5:54

Накратко

416 0 2

Накратко, че вече нямам много време.

А и да имам, не ми се чака да се сетиш,

че те обичам от Земята до Небето,

а между тях е толкова красиво.

 

Съвсем накратко - искам те до мене.

Потръпвам, в тънка паяжина вплела

вързопчето с най-нежните мечти -

единствено на тебе мога да ги дам.

 

Цъфти в гръдта ми онзи нежен стих,

във който те обичам цяла вечност.

Накратко, обич моя, съвсем накратко -

така ми липсваш... липсваш... липсваш...

Щом не успявам дори да те намразя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...