14 мая 2025 г., 11:04

Накрая 2025

264 1 0

Аз съм минал през битки и през безумия.

И знам това - че всеки от нас ще умре.

И макар че със смъртта аз съм воювал -

но накрая тя мене ще ме прибере.

 

Аз достигнал съм я онази райска омая.....

И докоснал съм го и блестящия път.

Докъде ще достигна - до ада или до рая -

но накрая и мене ще ме призоват.

 

Аз очаквам дори и сега - неочакваното.

Но какво ще се случи - не зная това.

Аз усещам невероятното и непонятното.

Но накрая простите ще забравя слова.

 

Пея ви песни, пиша ви и стихотворения.

Но едва ли осъзнавате какво пиша аз.

Това са сякаш знамения или откровения.

Но накрая ще чуете пак моя глас..

 

И отново прераждам се, и отново се раждам.

Ала няма как да съм същият и тук

И отново ще го чакам твоето обаждане....

Ала преродя ли се - аз ще бъда друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...