2 янв. 2008 г., 07:28

Накъде 

  Поэзия » Философская
787 0 19
Стоеше сам насред разкаляния път
и гледаше, надвесен, зиналата пропаст,
душата му, докоснала застиналия Кръстопът,
разплиташе до нажежено възела на нова клопка.
Последните остатъци слова отминаха в небитието,
нанякъде се разпиля като стихия блудният му разум,
а той стоеше сам, отпивайки от питието
на Живота, поредния напиращ нервен казус.
В самотните мъчителни години
тежаха мислите му, оковани във вериги,
разбитото му време в пустота премина
и трябваше Върха самотен да достига. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Все права защищены

Предложения
: ??:??