Накъде
Стоеше сам насред разкаляния път
и гледаше, надвесен, зиналата пропаст,
душата му, докоснала застиналия Кръстопът,
разплиташе до нажежено възела на нова клопка.
Последните остатъци слова отминаха в небитието,
нанякъде се разпиля като стихия блудният му разум,
а той стоеше сам, отпивайки от питието
на Живота, поредния напиращ нервен казус.
В самотните мъчителни години
тежаха мислите му, оковани във вериги,
разбитото му време в пустота премина
и трябваше Върха самотен да достига.
Стоеше сам пред неподвижен Кръстопът,
ръка протегнал към настръхналата Кота,
прокарал мост над зиналата пропаст, на път
пое, отпивайки от питието на Живота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Станчев Todos los derechos reservados
