2 ene 2008, 7:28

Накъде 

  Poesía » Filosófica
786 0 19
Стоеше сам насред разкаляния път
и гледаше, надвесен, зиналата пропаст,
душата му, докоснала застиналия Кръстопът,
разплиташе до нажежено възела на нова клопка.
Последните остатъци слова отминаха в небитието,
нанякъде се разпиля като стихия блудният му разум,
а той стоеше сам, отпивайки от питието
на Живота, поредния напиращ нервен казус.
В самотните мъчителни години
тежаха мислите му, оковани във вериги,
разбитото му време в пустота премина
и трябваше Върха самотен да достига. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??