Накъде
Стоеше сам насред разкаляния път
и гледаше, надвесен, зиналата пропаст,
душата му, докоснала застиналия Кръстопът,
разплиташе до нажежено възела на нова клопка.
Последните остатъци слова отминаха в небитието,
нанякъде се разпиля като стихия блудният му разум,
а той стоеше сам, отпивайки от питието
на Живота, поредния напиращ нервен казус.
В самотните мъчителни години
тежаха мислите му, оковани във вериги,
разбитото му време в пустота премина
и трябваше Върха самотен да достига.
Стоеше сам пред неподвижен Кръстопът,
ръка протегнал към настръхналата Кота,
прокарал мост над зиналата пропаст, на път
пое, отпивайки от питието на Живота.
© Димитър Станчев All rights reserved.
