Jan 2, 2008, 7:28 AM

Накъде 

  Poetry » Phylosophy
790 0 19
Стоеше сам насред разкаляния път
и гледаше, надвесен, зиналата пропаст,
душата му, докоснала застиналия Кръстопът,
разплиташе до нажежено възела на нова клопка.
Последните остатъци слова отминаха в небитието,
нанякъде се разпиля като стихия блудният му разум,
а той стоеше сам, отпивайки от питието
на Живота, поредния напиращ нервен казус.
В самотните мъчителни години
тежаха мислите му, оковани във вериги,
разбитото му време в пустота премина
и трябваше Върха самотен да достига. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??