perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
Jan 2, 2008, 7:28 AM

Накъде 

  Poetry » Phylosophy
732 0 19

Стоеше сам насред разкаляния път

и  гледаше, надвесен, зиналата пропаст,

душата му, докоснала застиналия Кръстопът,

разплиташе до нажежено възела на нова клопка.

 

Последните остатъци слова отминаха в небитието,

нанякъде се разпиля като стихия блудният му разум,

а той стоеше сам, отпивайки от питието

на Живота, поредния напиращ нервен казус.

 

В самотните мъчителни години

тежаха мислите му, оковани във вериги,

разбитото му време в пустота премина

и трябваше Върха самотен да достига.

 

Стоеше сам пред неподвижен Кръстопът,

ръка протегнал към настръхналата Кота,

прокарал мост над зиналата пропаст, на път

пое, отпивайки от питието на Живота.

 

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??