perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
2.01.2008 г., 7:28 ч.

Накъде 

  Поезия » Философска
751 0 19

Стоеше сам насред разкаляния път

и  гледаше, надвесен, зиналата пропаст,

душата му, докоснала застиналия Кръстопът,

разплиташе до нажежено възела на нова клопка.

 

Последните остатъци слова отминаха в небитието,

нанякъде се разпиля като стихия блудният му разум,

а той стоеше сам, отпивайки от питието

на Живота, поредния напиращ нервен казус.

 

В самотните мъчителни години

тежаха мислите му, оковани във вериги,

разбитото му време в пустота премина

и трябваше Върха самотен да достига.

 

Стоеше сам пред неподвижен Кръстопът,

ръка протегнал към настръхналата Кота,

прокарал мост над зиналата пропаст, на път

пое, отпивайки от питието на Живота.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??