12 авг. 2009 г., 23:17

Накъде препускаш, душа?

844 0 16

Накъде препускаш, душа?

Смъртта всеки миг

дърпа юздата-живот,

за да тичаш по-силно...

Изранени са твоите мисли-нозе

и тежат ти подковите-чувства,

но ти пак препускаш

през гъстата кал на годините...

Защо не оставиш, душа,

файтона тежък на твоето минало

някъде по средата на пътя -

на брега на вечните истини?

Защо не изриташ силно страха?

Защо не събориш тъгата

в реката на радостта?...

Накъде препускаш, душа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...