Накъде препускаш, душа?
Накъде препускаш, душа?
Смъртта всеки миг
дърпа юздата-живот,
за да тичаш по-силно...
Изранени са твоите мисли-нозе
и тежат ти подковите-чувства,
но ти пак препускаш
през гъстата кал на годините...
Защо не оставиш, душа,
файтона тежък на твоето минало
някъде по средата на пътя -
на брега на вечните истини?
Защо не изриташ силно страха?
Защо не събориш тъгата
в реката на радостта?...
Накъде препускаш, душа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
