12 ago 2009, 23:17

Накъде препускаш, душа?

  Poesía
843 0 16

Накъде препускаш, душа?

Смъртта всеки миг

дърпа юздата-живот,

за да тичаш по-силно...

Изранени са твоите мисли-нозе

и тежат ти подковите-чувства,

но ти пак препускаш

през гъстата кал на годините...

Защо не оставиш, душа,

файтона тежък на твоето минало

някъде по средата на пътя -

на брега на вечните истини?

Защо не изриташ силно страха?

Защо не събориш тъгата

в реката на радостта?...

Накъде препускаш, душа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...