2 авг. 2015 г., 11:15

Накъде в мъглата

407 0 7

Мъглата е  перука черна

и пада от главата на нощта.

Със свойта рошавост неверна

гаси комай на дните ни свещта.

 

И чука с нокти по паважа...

Разстила се по мокър тротоар.

И мога смело да го кажа:

зеления не виждам сфетофар.

 

Къде нататък във мъглата?

Къде извежда този път мъглив?

Да търсим във сено иглата,

а може би живота си лъжлив?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Рени!
    Благодаря, Младене!
    Вашето мнение и оценки са ценни за мен и ме стимулират за по-голямо старание и прецизност в писането!
    Желая Ви хубав летен ден!
  • Кратко и много съдържателно стихотворение в твоя си неподражаем стил, Никола! Харесах!
  • Много те харесах тук, Никола! Най-сърдечен поздрав от мен!
  • Благодаря, Момичета!Желая ви хубав ден и спорна седмица!
    Поздрави от мен!!
  • "Някъде в мъглата" реем поглед. Няма нищо, пътеките се губят. Смело и това ще мине! Харесах!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...